"Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9).
Братя и сестри, с тези думи старозаветният пророк Захария изразил възторга си, предузнавайки днес празнуваното от нас събитие.
Няколко дни преди Своята кръстна смърт Спасителят влязъл тържествено в Йерусалим. Многоброен народ Го посрещнал с радостни викове, постилайки пътя Му с палмови клони. Стотици ликуващи от радост гласове приветствали Спасителя с "Осанна! Благословен е идващият в името Господне!". Това народно приветствие свидетелства, че Христос е посрещнат като Бог, защото "осанна" означава "спаси", а спасението принадлежи единствено на всемогъщия Бог.
Стеклото се народно множество прославяло Спасителя. Христовите дела вече били известни не само в Юдея, но и в земите наоколо. Чудеса, изцеления, милосърдие, любов и святост, а не глашатаи разгласявали идването на Сина Божи. Особено бързо се разпространило свидетелството за чудесното възкресение на четиридневния мъртвец Лазар от Витания непосредствено преди идването в светия град. Чрез това чудо Христос засвидетелствал и Своята скорошна смърт и Възкресение; показал, че Сам Той е възкресението и животът. Но първо трябвало да пострада за целия човешки род, за всички нас.
Христос потвърждава духа на Своето учение и при влизането в свещения град. То е едновременно тържествено и смирено. Тържествено, защото всяка човешка душа, непокварена от злобата и завистта, предчувствала наближаването на царството небесно на земята чрез благодатта и съвършената Христова любов. Смирено, защото Царят идва, яхнал осле, за да унижи чрез смирението Си сатанинската гордост и човешкото тщеславие.
Той неведнъж предупреждавал учениците Си, че Син Човечески има много да пострада от беззаконни люде, да бъде пленен, унижен, разпнат, да претърпи жестока смърт на Кръста, да бъде положен в гроб. И тогава да възкръсне от мъртвите, възвестявайки всеобщото възкресение. Тълпата, както винаги, и тук се оказва безлична, безформена маса. Нейните викове на възторг "осанна" отекват и днес в съзнанието, когато Църквата отбелязва спомена за този ден. Но в тях има зловещо звучене, защото много бързо, само дни по-късно, същите гласове крещели: "Разпни Го!". И вместо палмови клонки народът, подстрекаван от книжниците и фарисеите, гневно размахвал юмруци срещу Господ.
Братя и сестри, нима и днес не е така ?! Нека се запита всеки един от нас, честно и със сърцето си, дали сме станали по-добри от нашите предшественици, които първи извикаха едновременно „Осана!” и „Разпни го!”
Защото колко време измина оттогава?! Примерът е пред очите ни, а ние какво правим – не се поучаваме, а продължаваме да разпъваме Своя Бог с думи и дела, ежедневно не спираме да Го огорчаваме, така и не разтворихме докрай сърцата си, за да го приемем веднъж завинаги и да проумеем, че вън от Него живот не съществува! Няма как да отречем, че всичко това е истина, тъй като светът, в който живеем днес, е огледало на това, какви сме ние, хората, които го създаваме: свят на насилие, глад, войни и разпри, абсурден свят - едновременно технически напреднал, а морално изостанал! Комерсиален свят, в който ти си това, което купуваш и притежаваш като предмети, а духовното... е, то не е толкова важно, може и без него! Но не това е страшно. Страшното е, че имаме Cлово за това, как да направим света по-добро място за живеене, но ние дали го правим?!
Да, днес е празник. Да, днес викаме „Осана!”, а утре...?! Дано утре, моля се утре да не извикаме отново „Разпни го!” Нека утре Спасителят да не е опечален от нас, нека утре сълзи да не напират в очите Му заради нашите дела, нека утре да не се почувства отново Сам в тълпата!
Дано утре настъпи денят на благоразумието. Желая утре да има разбирателство и мир, моля се всички наши думи и дела да бъдат Христови, за да ни въведат във Входа Господен – в Новия Йерусалим! Нека вземем по една върбова клонка и я занесем у дома, но не като украса на вратите ни, а като символ на Божия мир, дошъл в сърцата и помислите ни!
Братя и сестри, майки и бащи, синове и дъщери, да влезем в радостта на нашия Господ, нека и ние отправим хвала и кажем: „Благословен е идещият в име Господне! Осана на Божия Син! Да пожелаем „Да бъде!” и тъй в мир да посрещнем Великия ден, Пасхата Господня, когато ще се поздравим с победните думи „Христос воскресе ” - „Воистину воскресе ”!
Покланяме Ти се, възпяваме Те, славим Те и молим Ти се, Господи Иисусе Христе, Сине Божи Единородни, помилвай нас, грешните! Амин!
Бел. ред. На празника Цветница тази проповед беше произнесена в параклиса "Св. Климент Охридски" на Богословския факултет на СУ от Цветелина Малинова, студентка от ІV курс.
